автор: DinaRukaq

Ако някой ми беше разказал
тази приказка толкова стара.
За вълка живял във гората…
Дето гледал си агне в кошара.

Щях да кажа ,че прочит без превод
е безсмислено и срамота…
Но останах безмълвна – без довод
героиня от приказка зла…

Бях вълчица в гори тилилейски,
с три вълчета от разни мъже.
Появи се човека библейски
и реших да го вържа с въже.

За да имам опора човешка.
За да имам храна и вода…
Но обърка се нещо и ето
от вълчицата няма следа.

Той човекът бе толкова нежен,
и забравил за вълчия нрав,
бе сгрешил със породата нещо
и оказа се толкова прав.

От вълчица със острите зъби
ме превърна във дива сърна.
С благодарност ближех ръцете му.
Той ми даваше свежа трева.

Изведнъж от небето ,от де ли
ме прониза жестоко стрела.
Аз се свлякох небрежно в нозете му.
Той донесе от извор вода.

Пих на глътки, бавно и дълго.
За вълчицата стара и зла…
Спрях да бъда доброто двурого.
И напуснах човека сама….