автор: biser4e

Как да стигна до теб
и да кажа на глас страховете си,
като нямам утеха,
в която сега да повярвам.
Имам само сърце,
със което те виждам до себе си
и спокойни ръце,
със които да галя душата ти,
докато не усетиш
наистина колко съм хубава,
разпиляна
на светещи атоми тебеусещане.
Боже, как те обичам!
Как да мина през толкова думи
и да стихне тъгата ми
в твойта прегръдка убежище.
Как да стигна до теб
като толкова дълго те нямаше,
че не помня кога за последно
съм имала друго.
Боже, колко ми липсваш!
Свечерява се толкова бавно,
както би ме обгърнал с дъха си
докато се любим
и у себе си би ме понесъл-
вихър светеща жажда,
да се плъзна по вените
толкова топла и истинска.
Как да стигна до теб,
протегни ми минута безпаметност,
за да бъда след нея така
неизбежна...
Обичай ме...