автор: angar

Има билка – щом я помиришеш,
те обхваща странна страст да пишеш.

Аз във детството я помирисах,
а във юношеството прописах.

И във младостта си писах, писах …
И във средната си възраст писах …
И във старостта си писах, писах:
всичко хубаво у мен - изписах.

И каквото пиша по-натам,
все е излагация и срам!

Имало, във Странджа и Сакар,
някакъв, разбрах, голям билкар.
Знаел билка – щом я помирише
който пише, щял да спре да пише.

Аз го търсих, търсих … и открих.
За тютюн лулà му подарих
и му кàзах:

- Казвам се Ангар.
Има билка – щом я помиришеш,
те обхваща странна страст да пишеш.
Аз във детството я помирисах,
а във юношеството прописах.
В младостта си писах, писах, писах …
И във средната си възраст писах ….
И във старостта си писах, писах:
всичко хубаво у мен - изписах.

А каквото пиша по-натам,
все е излагация и срам!

Знаеш билка – щом я помирише
който пише, щял да спре да пише …

Но билкарят ми казà:
- Лъжа е.
За такава билка аз не зная.
А и лек такъв не знам да има -
тази болест е неизлечима!