автор: ivliter

Старият човек е като старата кола – има нужда постоянно от ремонти. Току-що поправили нещо и се налага да се справяме с друг проблем.
Накрая ни омръзва да ремонтираме непрекъснато и вдигаме ръце. Е, не работело радиото или едната врата трудно се затваряла – голяма работа, може и така да върви автомобилът. Нищо, че клаксонът почти не се чува, че отнякъде подкапва масло, че някъде ламарината е изгнила вече непоправимо и зее голяма дупка, че тапицерията е в окаяно състояние, че плъзналата ръжда на много места не може да се спре. Нещо някъде се е откачило и го връзваме временно с тел, друго е паднало докато автомобилът се е друсал по безбройните дълбоки копки на пътното платно. Неприятно, но се примиряваме – може да се движим и така, без него. Но идва един момент, когато всичко рухва и автомобилът не става за нищо, умира, захвърляме го в автоморгата. Купуваме си друг накрая.
Същото се получава и в живота на възрастния човек в повечето случаи. Заболи ни главата, кръстът, стомахът – пийнем някое хапче и продължаваме напред. Извадим някой зъб – какво толкова, може да се живее и без един зъб, а също и без два, без няколко, дори без зъби се живее. Получаваме аритмия, камъни в бъбреците, висок хемоглобин, вдигаме кръвното налягане. Ходим непрекъснато на лекари, пием хапчета, сиропи, билки, кърпим положението и продължаваме напред, може и така, макар да е трудно и неприятно. И някой ден се стига до отчайващо положение в което вече не можем да се движим. Не можем нищо да направим, не можем да отремонтираме и се примиряваме със създалото се положение. Така накрая загубваме живота си. Но друг не можем да си купим…