автор: lordly

«Е на това му се вика дилема», косеше се доцент Бързаков, гледайки тъпо в екрана на компа и изследвайки неопознати области в обилно залесения си нос.
«И на тези пачи яйца да ме насади, не кой да е, а пишман-студентът, Пройчо Пройчев», пустосваше се доцентът и си припомни цялата ситуация.
Шест пъти го беше късал и то все на въпроси от калкулацията, затова не се изненада, когато преди сесията чу по домашния си телефон леко потрепващия пройчов гласец:
- Г-н Бързаков, а-а-аз, П-пройчо съм.
Предусещайки посоката на разговора, доцентът прекъсна работата си над статията за обективността на калкулирането и бащински го подкани:
- Какво има Пройчо, кажи?
От слушалката се чуха две кратки подсмърчания, последвани от дълга въздишка и леко потрепващият глас продължи:
- Ами, а-аз, нали т-та-кова...все т-та-ка с т-тоя изпит, та к-к-ка-заха ми за ед-д-дни т-там 350 л-ле-ва, ама т-та-ти гледа прасета в балкана, т-та рекох д-да п-пи-там, дали п-пра-се-то, или п-па-ри-те?
От стара коза беше яре Бързаков, затова побърза да прекрати разговора, но за да остави «капията открита», сънено промърмори:
- Вижте Пройчев, то до изпита време доста, ти си чети там, пък другата седмица, ако искаш се обади.
Постави слушалката на вилката и точно от тоз момент започна този кошмар с дилемата: „прасето, или парите”.
Първо Бързаков си представи на писалищната си маса 17 нови 20-левови банкноти, плюс една десетолевка, но веднага под масата се появи едно зурлесто розовичко прасе. Тръсна глава той, прогони видението и посегна да довърши статията за обективността на калкулирането, но не би – прасето и двайсетачките отново заиграха пред очите му.
Съблече се, пусна си душ, загаси лампата и кротко се намести до жена си, и-и-и таман да задреме, ей го пак прасето с двайсетачките в устата. И така почти до зазоряване, когато тъкмо унесъл се, го стресна лакът в ребрата и ядосан женски глас:
- Обърни се бе мъжо, не стига че хъркаш и сумтиш, ами вече и грухтиш!
Тежки седем дни се заредиха за доцента Бързаков, с видения, безсъние, удари в ребрата и постоянно висящия въпрос: «колко ли ще да тежи туй прасе»? Затова радостно потрепна доцентската душичка, като чу в слушалката познатия леко потрепваш гласец:
- Д-до-цент Бързаков, а-аз съм.
- Кой си ти бе – направи се на ударен доцентът.
- П-пройчо съм, онзи с п-пра-сето – уточни гласецът.
- Аха, Пройчев, ти такова, знаеш ли къде-колко ще да са големи сега прасетата на баща ти?
В слушалката се чу една въздишка на облекчение и вече далеч по уверен глас:
- Тати каза, че вече са към 100-120 кг. и тъкмо плачели за нож.
- Хм – примърка Бързаков и добави: - Ти, Пройчев, най-добре ми се обади пак утре...да видим там, какво ще правим с теб.
Още не затворил телефона, Бързаков грабна калкулатора и защрака:
350 лв, делено на 4 лв за кг. трупно месо, равно на 87.5 кг, а
120 кг прасе, минус 35% рандеман, равно на 78 кг трупно,
т.е.
87.5 кг – 78 кг = 9,5 кг повече месо може да си купи с парите.
Погледна тези калкулации доцентът, но резултатът никак не му се видя убедителен, защото веднага си представи печените ушички, опашлето, нежната кожа от корема, сланинката от гърба и черния джигер на прасето, които спадат към рандемана, а той много обича, даже уважава.
Тъй в обективни пресмятания и субективни предпочитания премина тази нощ на доцента, поради което не можа да обърне внимание, нито на влажния поглед на жена си, нито на недовършената статия.
Изненадан от ранното обаждане на нетърпеливия Пройчо, той колебливо изсумтя, но твърдо заяви:
- Добре бе Пройчо, докарайте добичето – и бързо добави – но там, да не забравите опашката, джигерът, сланинката и ушичките, нали?
Изслуша Бързаков пройчовите благодарности, затвори слушалката и в тоз миг като с шиш го прободе мисълта: «ами ако прасетата са от оная, полудивата странджанска порода, то опашките им са малки и ситно навити, сланината им е жилава, а пък кожата им освен за цървули, за нищо друго не става».
С тази кахърна мисъл в главата доцент Бързаков се вторачи отново в екрана на компа и се опита да продължи набирането на статията си за обективността на калкулирането.