автор: kumeca

В кофата, пълна до горе със смет,
честичко бъркам – тъй, за късмет.
Всичко си има. Тя е един
малък, добре зареден магазин.

Често намирам по някоя блузка.
Сутрин обаче – безплатна закуска.
Вестникът също от там си набавям.
Как ви се струва? Не е ли забавно?

Ядеш кроасан и четеш новините,
как се повдигат нагоре цените.
Мен, господа, пък, какво ли ми пука?!
Аз пазарувам ей тук – от боклука.

Има бутилки с два пръста коняк –
три да намеря и съм кукуряк.
Няма акцизи и бандероли…
Туй магазин е за боси и голи.

Манджа за кучета. Педигрипал,
ама е чудо – и аз съм я ял..
Като я сготвя с бобец и леща…
Тях пък намирам в боклука отсреща.

Хлябът насъщен често е с плесен,
ама да видиш какво е наесен:
дини и грозде колкото щеш.
Всичко не можеш да изядеш.

Пенсия имам, но тя ме не храни.
нея събирам прилежно в буркани.
Щом поспестя, ще я връча на кмета,
та общината да скърпи бюджета.

Ако сте гладни – сега е момента.
Хем ще побъбрим за парламента.
Че то, само котки дръгливи и кучета
чакат зад мен, и сърдито скимучат.

Уж не разбират, тяхната вера:
даже и те са против премиера.
Ако им падне, биха го яли,
ама едва ли, ама едва ли!

1996 г.
Добрич