автор: salwia

Не съм заключила
вратата,
за ветровете.
Влизат по ботуши.
Разплитат си посоките
и тръгват.
Студени са,нали е зима.

И ъглите са ми
достатъчни.
Събуждат нощите,
когато виждам
призраци.
И правя чай
от саморасляци..
Студено е,за да ги стопля..

А одеалото ми е
прозрачно.
Да виждам,че кръвта
тече по вените ми.
За стиховете си-запалила
съм свещи.
Студено е,за да не стричват думите..

И повече не искам
да се слушам.
Както винаги говоря много
нощем..
С надраскания смисъл на живота си.
Студено е..но по-добре от нищо..