автор: galiakara

В нашето село, както и във всички райони на България, си имаме специфичен диалект. Дойде ли например, северняк на гости, не е зле да си има и един `преводач`. Иначе рискува да разбере най-много половината от това, което ще му говорят.
Така и аз, когато бях малка и ходех по ваканциите на село, отначало срещах доста затруднения с определени думички. Но с годините им свикнах и даже като се върнех в града, мама и тате се `потяха` месец-два да ми поправят говора.
Но не за мен е думата, а за една история между баба ми и нейната сватя.
Знаете от време оного, по селата кумовете и сватанаците са се тачили много. По празници винаги са се канили, а в трудни времена са си помагали. Баба ми спазваше тези традици , макар да беше широко скроен човек, с много напредничави за времето разбирания и с пословично умение да съветва. Но като се кажеше традиция, всички в къщи й козируваха. Та- случило се веднъж да дойде сватята й, акъл да вземе от баба. Кротнали се двете на чердака, право на хасъра и сватя Лика взела болката да си казва.
- Свате, искам да ти хортувам за ланшното платно дето тъкахме за чеиз на Марчето. Повниш ли?
- Кък дань`повня`?!- отвърнала баба. Чи кво тъ притиснявъ? Дан`гу изядъхъ молците?
- Ба, живу и здраву сий, ама га че малку ше й дойде на креватя. Мерифме го- не падъ пустуту настрани, пуне пу иднъ педя още трябвъ дъ се наддаде. Тъ рекаф си- сватятъ и на кука плите, дъл`да не я помоля да м` помогне.
- Туй ли тий зоръ, сватя? Шъ стане, що дан`стане, амъ- време се иска. Кога ше вдигате сватбътъ?
- Спитахме се и с другите сватанаци, хортувахме надлъжко, та мислим да я натъкмим есенеска,към-ту зимъска- лозето да оберем, да напъльним бъчвите, лахнътъ да накладем, свИнетътъ да поугоим дъ станът за колене, че тогавъ...
- Хубуу сте решили!- рекла баба. Ду тогиз- сумъ т` време имаме, се няквъ шъ я свършим. Дъ н`съ кахъриш! Каж`сеге вий кво с`прайте. Харни ли съ в къщи?
- Сполай ти, свате, харни съ! Пенюватъ Черешкъ пак е труднъ. Пету поред. Рукам им: кво прайте, бре! Кък съ гледъ толкоз челяд? А те се споглеждът и съ смейът: кат`нямъме друго имане, туй е наш`то-дичицъ да пра`им! Ааа, т`ва младите, срамъ нямът дъ хортуват к`вот им дойди в устътъ. Я едно време, диван чапраз пред свекър и свекървъ сидях, рЪка бацках... смениха се временатъ, сватя... Мой Ваню, съде в кръчмътъ го тегли. Мине, не мине день,
притръся ль` го- той там. Сиди на шербет-раздумкъ с други кат`негу и хич не гу еня, че сЯно има за кусене, добитък за хранене. На- нодень, Марушка- най-младътъ кравичкъ се пуболя. Спря й млекцету. Че търчи насам, търчи натам докторъ да найдъ. А той- в кръчмето, винце го черпавът и си пийва сладко-сладко. Че кът` им се развиках... и дваминътъ скокнъхъ кът опарени. Заприпкъхъ подире ми. Биз малку да загубим хубавътъ кравичкъ. Твоят чиляк е ут другу тЯсто замесен- ни кръчмъ, ни вину. Ох, сватя, късмет си изкарълъ с тъкъв левент...
Баба я гледала, слушала внимателно, па накрая й рекла:
- Късметя, сватя, ти си го накъсметявъш. Забури ли к`во ти бях хортувала преди да се зажениш?! Да внимавъш с тоя чиляк, че от младини си попийваше. Личеше си. Ама ти- кът магарицъ на лед се заинати. `Ша го вземъ, та ша го вземъ!` Сиге, да н`съ уплакваш, ти си си кривъ!
- Многу си правилнъ, сватя, тъй си беше... Ама пустъ обич, не мъ оста`и нъ миръ... Пък и той беше един кротък, кът бялу агне напрежкъ ми... Гонише ме пу баирите, водъ да м`напий, киткъ дъ м`даде... къкто и дъ е... Сигъ, квот и дъ с`хортуваме, празнъ раб`та- дет`викъ народъ:`ут пусту в празну наливъш`... Хайди, сеге тъ остаям, че тъ отбих ут раб`тътъ, пъ- т`я дни шъ дойдъ, дъ т`дунесъ плАтнуту, дъ гу стъкмиш, къкту ти знайш.
-Хайде, със здраве!- рекла й баба. И на твойте домашни... дъ гу държиш изкъсу унуй твойту магаре, нъ раб`тъ дъ гу впрягъш, тъ дъ н`мисли саму зъ кръчмътъ.
Така се разделили двете свати. Баба изпълнила поръчката.Оплела платното от двете страни с богата дантела, че като ходили жените да гледат чеиза, очите им оставали в нея. Все питали кой я оплел. А сватята с гордост отговаряла: `Иву, белким не знайте в наше селу кой плете дантели- саму мойтъ сватя, Бог да я помилвъ!`.



Помощен речник :
ланшно- миналогодишно, платно- /в случая/ тъкана куверта за легло
хортувам- говоря, чиляк- човек, забурявам- забравям, търча- тичам
наклаждам лахна- зеле, приготвено с прясол за зимата, рукам- казвам, викам
харни ли са?- добре ли са? Глаголът `харен` може да се употребява и със значение - добър, напрежка ми- пред мен
трудна- бременна , бацкам- целувам , нодень- онзи ден , черпавам- черпя