автор: secret_rose

По стиха "Да заминеш", на Kameja

~Човекът е скитник,
гонен от вечна тъга...~

Какво съм аз без теб...
Очите слепи са.
И хроми кретат моите нозе.
Дали съм сиромах или несретник
с бездомното си търсещо сърце...
Дали съм странник,
преминаващ бездните
по вятърния коловоз на този стих,
когато в мен залостена е,
чезне
вратата към покоите ти.
Бих ли...
Оставил бих ли
своята орисия
и себе си. И себе си дори.
Какво съм аз без теб...
Една амнистия.
В която вечността да изгори.