автор: desert_inrose

когато замръкне у мен тишината
пореден залез в зенита заварила
ти се спускаш към мен
към надира приведен
и така посивяваш от падане...
но падаш - не падаш
с криле
за прегръдка разперени
обхваща тя цялата тъмна земя...
как събираш я в сърчицето си клето –
играчка за лошите и престъпни деца,
смъртта ти за несмърт възприели
и в окото си как отразяваш
пожар, страсти, вик,
океаните –
чак до дълбокото...
когато замръкне у мен тишината
ти светиш
в тъмното си последна звезда
от небето
грееш близо
и слънце си
но за друга
дълбока
планета