автор: secret_rose

Навън е бяло, снежното блести.
Плета пуловерче на Емили,
от приказки.
Оставям и невидими следи,
като снежинки мънички,
и като Ириси...
С комарените си крилца
по тях
да може да повярва, че е птиченце.
И тъничките раменца от прах
да се завият
с вярното и именце.
Да не студува, щом познае мен
и себе си,
и самотата тежка.

Плета пуловерче
за Емили.
От Ден,
от който Утрото и
е извънчовешко.