автор: LeoBedrosian

Това е лебедовата ми песен.
Финалът трябва да е подобаващ и затова избрах лъскав Мерджо. Стига да не гръмне ловеца, ще отлетя на юг поне с двеста бона. А може и с триста да попълня банковия си сейф. Всичко се нарежда отлично и вече започвам леко да съжалявам за решението си да напусна бизнеса. Но аз съм принципен човек и заставам твърдо зад решенията си, каквото и да ми струват те.

Започнах в зеленото си юношество, още милея за новата бежова лада, дето разфасовах сам в двора на селската порутена къща. Всичко мина леко и безшумно, като полета на лебеди, дето се връщат на пролет от юг. По-голям зор видях с пласирането на частите, но новите маратонки и дънковия костюм ми седяха чудесно и след месец последва реното на чичо Петър Фотото, два нови москвича и чудесния запазен Мустанг на Гиро Американеца. Имало е издънки, но те са част от бизнеса. Наложи се да включа кварталния в разпределянето на благата и нещата се ошлайфаха. Завоеванията ми бяха много и все по-бляскави, но аз се гордея с нещо друго. Никога не възбудих и най-малкото съмнение, всички ме вземаха за скромното момче от махалата, дето се труди денем и нощем та да изхрани семейството си. Бабките от пейките в парка ми се усмихват възхитени, а децата,... децата просто ме обожават.

Ожених се, родиха ми се две чудесни ангелчета, а Тина Фризьорката все повтаря, че сме семейство за приказ, когато ги водя вкупом да ги подстриже. Бил съм толкова добър и грижовен баща, а не като ония гамени, дето и отвлекли новия баварец миналата седмица!

Да, но света се промени, дойде демокрацията и колите станаха по-сигурни. Появи се и конкуренция. Млади и гладни селски тарикатчета почнаха да ми вземат от бизнеса. Но дори това не беше най-страшното. С всяка изминала година усещах, че започвам да изоставам. Рефлекса ми бе по-бавен, авера ми го прибраха на топло в една пропукала се акция. Трябваше да се пенсионирам. И времето и живота го изискваха. Това бе последното ми завоевание, и после Бай Кольо ми е обещал топло местенце в автосервиза си. Хей тъй, за алиби. Малко се стрясках на сън като си се представя омазан с гаечния ключ, но трябваше да имам някакво оправдание за пред бабките и жената.

Вечерта, след като прибрах хонорара от бляскавия мерцедес влизам в сивата кооперация и събувам обувките си по навик пред входната врата на апартамент седем. Двамата ми потомци разиграват батални сцени от троянската война, а жената се материализира по пеньоар и хавлия на главата:

- Няма хляб и Тони- домоуправителя иска пет лева за асансьор – сив облак тютюнев дим ме лъхва и аз се навеждам за да го избегна и да завържа обувките си. Тъкмо се обръщам и чувам последния й откос – И вземи да изхвърлиш боклука, какво си размятал тия ръце!?

Нощта е чудно спокойна. Двама клошари се разбягват от кофите, когато мятам от далеч боклука. Тъкмо тръгвам към бакалията и пред мен от сънищата се появява една детска мечта във формата на тревисто спортно бентли...

Е, някой не беше ли споменал, че отлагат с една година възрастта за пенсиониране?