автор: vicont

Сънувах сън сред прелестна градина.
Куп сини маргарити там набрах.
Не можех безразлично да подмина!
Ах, тъй желан бе този смъртен грях!

Откъсвах ги със пръсти от коприна
и питах нежно всеки падащ лист.
Дали след време пак край тях ще мина?
Щом скъсах ги, не съм ли Антихрист!

Сълзите им изпивах с жадни устни.
Те, в моя извор ласкав се стопиха.
Ухаеха любовно – страстно вкусни,
щом всяка молекула в мен взривиха.

В очите ми денят искри разсипа.
Гасих пожар с клепачи от олово.
Той, Ерос май натясно пак ме спипа,
щом в своя сън цветя бера отново.