автор: Liliya

Колко ненавреме е всяко отнемане,
колко неготова съм –за животи нови,
колко недоплакано – всякое оплакване,
колко нови ролки – с безкрайни болки,
колко черни нощи идват черни гостите,
колко още купи с трясък ще се чупят,
колко мърсотия със сълзи да мия,
колко рани боса в студа ще нося,
колко са минутите с викове обути,
колко дни все същи в опразнели къщи?

Ще ти кажа колко с четири думи, болко:
колкото търпение – толкова спасение.