автор: _katerina_

Солеба и Нефертити запалиха кадилниците в главния храм на Атон. Започнаха да го пречистват с дима от терпентин. Пееха химна на Атон и възвеличаваха неговата сила.
Храмът беше открит , без покрив и жриците отправяха молитвите си право към слънцето . Поднесоха цветя и плодове , а каменната фигура на Ехнатон безмълвно ги наблюдаваше .
- Солеба , искам да поговорим за нещо много важно за мен . Последвай ме !
Двете жрици тръгнаха по Алеята на Фараоните . Мек бриз галеше нежно лицата им и танцуваше с дългите им ленени рокли .
- Солеба , сега ти си най-близкият ми и най -доверен човек . Мисля , че жреците от Тива имат съмишленици сред нас и се опитват да убият фараона -Светлина на дните му ! Има предатели сред нас , но все още не мога да ги разкрия . Аз не мога да направя Ехнатон щастлив . Родих му само дъщери , три от тях починаха и това го съсипа . Моля те за помощ ! Искам ти да му родиш син !
- Но Господарке , аз съм му полусестра ?!
- Помогни ми да го направя щастлив Солеба ! Аз го обичам - колко странно , че изричам тези думи ! Дари го със син ! Искам очите му пак да заблестят , искам усмивката пак да засияе на лицето му . Това ще му даде нови сили . А и така ще заздравим позициите си , ако нещо се случи с него . Твоят син ще наследи трона и ние ще продължим да управляваме . Ти ще бъдеш Главна жрица .
- Имам нужда да помисля Светла царице .
Двете жени се поклониха взаимно и се разделиха .
Малкият кристал върху златната гривна на Нефертити започна да блещука - ту по-силно, ту по- слабо -Великият Учител я призоваваше .
Царицата се отправи към Северния дворец .Той имаше множество павилиони , както и каменна галерия с каменни ясли , изпълнени с антилопи , диви бикове и любимите лъвове на Нефертити .
По стените на галерията имаше изображения на различни животни сред тръстики и папируси , лотоси , израстващи от пода и изкачващи се по колоните до тавана . Красиви мозайки спиращи погледа и дъха .
- Захи , приготви ми колесницата с лъва !
Върху изящната колесница от златен бронз ,Нефертити стоеше като неземно създание . Зелената й ефирна рокля прилепваше към прелестната й женствена фигура . Черно плисирано наметало покриваше белите й рамене . Малките й кожени сандали й помагаха за нежната й грациозна походка на газела . Красива нефритена огърлица й придаваше още по-голямо изящество и подчертаваше красотата на синьо-зелените й очи , очертани с дебела черна очна линия .
Колесницата напусна града и се отправи към Голямата пирамида .
Царицата легна в каменния саркофаг , положи жезъла Анх върху челото си , затвори очи и призова Оргон ,за да се телепортира на родния Марс .
- Таду -Хепа , дъще , трябва възможно най -бързо да превземем Земята ! Запасите ни от мед и цинк са на изчерпване . Както знаеш , те са главните компоненти за направата на нашите жезли и оръжия . Уреди , които зареждаме с живо - творящата енергия на Вселената . Правят се от вид месинг , който има свойството да направлява тази енергия . Може да усилва или намалява нейните вибрации , да я управлява и насочва или да я неутрализира . Така че разбираш спешната ни нужда . Силата на кристалите не ни е достатъчна .
Нефертити се поклони на своя Учител -
- Разбирам Татко на Душата ми ! Но не съм готова . Тиванските жреци се оказаха много силни , правят опити да убият фараона . Опитвам се да заздравя позициите си . Предложих на Солеба да му роди син , така се подсигурявам в случай , че Ехнатон умре по един или друг начин . Трябва ми малко време Велики Учителю . Дай ми малко време да подготвя Вашето пристигане на Земята!
Великият Учител гледаше ледено и строго . Сребърната звезда на челото му пръскаше неонова светлина . Сива тога покриваше едрото му тяло и му придаваше още по-властен вид .
- Давам ти последна възможност ! Искаме по мирен път да господстваме на Земята . Не можем да си позволим нападение и война . Галактическата Федерация няма да го позволи и ще ни накаже много строго , ще бъдем отстранени за дълго време .
- Не се безпокой Учителю ! Аштар знае , че мисията ми е проучвателна .Не знае за нашето мирно нашествие . А и за нищо на света не бих провалила възможността да го наследя .
Нефертити се поклони , загърна се с наметалото и напусна Храма .
Улиците на Марс бяха много по-различни от тези на Земята .
Големи подземни градове изпълваха пространството под скаларния купол . Пирамидални и правоъгълни сгради се редуваха с високи колони , инкрустирани със скъпоценни камъни и завършващи на върха с кристали и златни пентаграми .
Кристалната пирамида вече очакваше царицата .
____
По материали от книгата "Задочни репортажи от съзвездието Северен кръст" на Цветана Качерилска /florans/