от пипалата на съня
по хребета на оцелялотo cи утре
отърсвам се от агрегатните си същности
за да остана по душа единствено
ръцете ми започват от брадата ти
по тънки даже и от профил
пролазващ по стената като себе си
наназовим и пълен като космос
изплетен от невиждащи протяжности
като хриле издишват те ръцете ми
защото не поиска да изрежеш
прегръдката от органа за дишане
изтръгвам те във осем и половина
и после постепенно вкаменяваш ме
а гънките от сенки по лъчите ти
чертаят ме – ескизи за сънуване