Колко интересно е това дръвче! –
гледа и се чуди малкото момче.
На мястото на жълтите листенца
накацали са зъзнещи врабченца.
Чирикат си на припек приглушено,
останаха при нас, макар да е студено.
Отдавна отлетяха птиците на юг
и чак на пролет ще се върнат тук.
А през зимата студена, люта
само Врабчо ще е тука.
Хората без птици не живеят.
Обичаме врабчетата, макар и да не пеят!