автор: vasillazarov

Ти пълководецът на трафика
По който времето се плъзга
Стоиш на стража като часовой
В зной и мраз неуморно и безбрежно
кънтежа на моторите командваш

Ти на динамиката властелинът
Кой казва, че си прост и безсърдечен
Каква заблуда е някой да си мисли,
че си глух и сляп, без живот и чест

Кой казва, че си бездиханен,
че нямаш блянове и чувства
Та кой нормален светофар
не мечтае за по-широко авеню

Ти, врагът на всяко нетърпение
хората по бащински обичаш
Ти благородно им прощаваш
дори когато те удостояват
с гняв, псувни и анекдоти

О исполине, даващ твърд отпор
на хаоса и всяко своеволие
Всички тръпнат респектирани
от жълтия ти мигащ показалец

О герою, на мълчанието скромно
под тебе свирят гуми и
уредбите тресат асфалта,
а ти тонове прахове и дим
поглъщаш всеки божи ден

Ти, на столицата годеникът
чрез тебе тя задъхано пулсира
Стражар си ти, пазител на честта й
от насилието на духа припрян

Ти истинският, знаеш превъзходно,
че тоз кой те е ръкоположил
не е господар на съвестта ти
и на твоята неподкупност
може само да се възхищава