автор: kotyo

.... И всеки ще го е чакал това пътуване с тиха радост, с надежда за отмора и уталожване, с топлина и кротост някаква, спокойствие на споделеността..
Дали ще е бурно небето, или уморено слънце ще грее и топли; дали побелял от прахоляк – пътят, или едри капки дъжд ще се стичат по стъклата и ще мият очите ни, не е ли все едно... нали музиката в колата ще я бъде и ти – оставил за миг скоростния лост, кротко и нежно ще прокарваш пръсти по прасеца на вдигнатия ми, опрян на таблото крак..почти разсеяно..
И от половин дума ще се разбираме – взрени в серпантините на прохода към града. Бялото, безкрайно протежение на деня, толкова по-силно от усещането ни за път, ще се накъсва само от малките кафенета встрани, където ще спираме – тихо говорещи, като пътници и път - за глътка красивост, още една... като дървета ще бъдем, които, усетили мощта на корените, бавно събират соковете си.
И ще се излеем - още с влизането си в хотелската стая. Като буйнала се внезапно река.
И няма да спим. Секунда даже няма да спим. Ще се шляем по непознатите улици, гледайки къщи и хора, и друго море, ще гадаем живота на това място, попиващи в стъпки и длани – с кожата си, дъха и пулса му, и дори да не са нашите, пак ще е хубаво, защото – самият ти прекрасен и добър, ще усещаш в този миг колко много те обичам.
А късно вечерта ще танцуваме. Обожавам танца, а никога не съм танцувала с теб. Ще бъде нежно и бавно, а после лудо, задъхано и бясно, и ще гърми музиката, разцепвайки пламнали от страст тела, и хиляди пъти ще ме обладаеш – там, на дансинга, а аз ще бъда музиката...и ще пия с очи всяко движение на раменете ти, всяка извивка на танца. И нощта ще бъде наша.
На сутринта – като нови ще бъдем, без болка, срам и съжаления; и дори да знаем имената си, като нови ще се откриваме – с очи и устни, ръце, пръсти, гръд, рамене и дъх...под душа, нежно потънали в уханна пяна, или в чаршафа – с дъх на нашата любов..
И пак ще крачим по улиците – пълни и богати, и колко красиво ще ни се струва всяко едно място и всяко едно лице, защото онази тиха, кротка и мъдра доброта ще е в нас...и ще знаем, че е наша. Че сме я заслужили.