автор: starozagorez

Валсът на пламъка ме замота -
до сутринта ще изтлее свещта.
Стича се восъкът като сълза.
Плаче от радост за нас и нощта.

Любов без сезонни антракти:
суджуци,червено винО и уиски.
Театър на чувства в няколко акта
в коИто със тебе сме толкова близко.

Срещаме новия ден със надежда.
В единен такт туптят ни сърцата.
Зад стъклата зората поглежда.
Последната капка свещта си изплака.

21.01.2012 г.
447 Б. Алекс.