автор: daro

Топло ти е. И само толкова.
През стъклото взираш зимата,
срещат се очите в точка,
мухата дупчи по решетката
кристалните окови на надеждата.

Отлично знае хитрата –
иска от студа да вземе силата
и пак при тебе да се върне,
да се сгрее от дъха ти, милата
и кръгчето мъгла да вдишне.

Самотно ти е. И лекичко студено.
С пръста, върху вдъхнато око
топваш велатурна капка
и в зеницата, елите от зелено
заблестяват някак сочно.

Топло ти е. И толкова е живо!