автор: krasinka

Не ме събуждай от сладкия сън...
Където цветята клепачи повдигат.
Колко прекрасно е всичко навън!
Облаци сиви свенливо намигат.

Не ме събуждай от сладкия сън...
С дъх на цветя- разцъфтяла пъпка.
Да чувам на потоците кристалния звън.
На грациозната кошута тихата стъпка.

Остави ме да сънувам здрача- пурпурночервен.
Изваян от прелестни дантели.
Морския фар от цветни багри озарен
и омагьосания бряг със чайките сребристобели.

Не ме събуждай от миговете сладки.
С усмихнати очи- чудно засияли.
Да поглеждам безгрижно към минутите кратки,
които времето за миг са спряли.