автор: zaltia

С погледът си, уморен и жаден,
теб звездичке търся, в нощното небе.
В този късен час съм буден,
и в луната виждам, твоето лице.

Точно над прозореца ми спряла,
тъжна като мен, но приказна, голяма...
сякаш в зимното премръзнало небе,
изгряла е... огромна жълта рана.

Някога зад този, същият прозорец,
беше пълно със любов, и със мечти...
тогава идваше луната... полумесец,
с онези...най- прекрасните лъчи.

Нощта е тиха, тъжна музика вали,
и луната сякаш плаче, в моите очи.
Усмивките, отдавна са отплували,
при смачканите ми, от мъката мечти.

Тъжно, без звездите е небето,
самО с огромната, и плачеща луна.
Без теб любов, задъхва се сърцето,
а душата ми... прелива от тъга.