Обосяха ми дните без тебе и сбъднаха зимата.
Побеляха и тръгнаха бавно сиротни към залеза.
Търсят диря от мене самата. Дали ме е имало
или нищичко, нищо след тебе не им е останало?
Върволица от стъпки се пречкат наляво, надясно -
докато завалиш в спомен-сняг и нехайно изтриеш...
Всъщност, никой не те е изместил от тайното място,
във което от себе си даже опитвах сама да те скрия.
Всъщност, няма значение колко са топли ботушите
и палтото, и шапката... лятото, скътано в шала,
щом не мога отново в очите ти да се сгуша.
Затова станах снежна кралица. Разбра ли?
2010