автор: zaltia

Седнал щурчо на полянката,
мравката да чака, до едно дърво.
Пее, дрънка със китарката,
и чадър си има, от едно листо.

- Спри до мен приятелко,
поседни, постой за малко!
Не мога, казва мравката сега,
събирам си, за Зимата храна.

А той мръдва дългият мустак,
и сякаш с него дава такт.
Намества се удобно във тревата,
и засвирва песента позната.

Мравко мила... лято е сега,
а преди Зимата, е златна Есен.
Послушай ме, поне до вечерта,
и ще чуеш, новата ми песен.

Текстът, както винаги е весел,
а припевът, направо е чудесен.
Че музикант е щурчо славен,
но ще стои на Зима... гладен.

Усмихва му се мравката сега,
и си оправя раничката на гърба.
- Ще тръгвам щурчо разбери,
и минутка нямам аз дори.

А когато вън започне да вали,
ела в мравуняка, и посвири.
Лятото, в най- слънчевите дни,
нямам време аз, за песни и игри.