автор: strega

от вчера спрях да търся път
към лятото
тревата всички пътища е взела
а мислите останали бездомни
а мислите от смисъл побелели
навярно се преселиха оттатък
пространствата привикнали с посоките
поглъщат всички изгреви и мачти
а думите поглъщат всеки смисъл
а думите са стръмни
и накъсани
ще стигнат ли последните миражи…
да се разпръснат тънките ни стъпки
къде започва тихата вода………
пристъпваме по времето
на пръсти
на тръгване ще взема само вятъра
ще свия в шепи всичките си тайни
усмивките усмихнати назаем
и два-три спомена
да ми е пълно
и безкрайно………
къде е по-добре да чакаш мрака
преди да те настъпи като врана…
от вчера
няма път
ще спра до маковете
студено е
мълчи ми се
а ми е рано…

рано

е

http://www.youtube.com/watch?v=Wx89eC8HjSE&feature=player_embedded