автор: bebvragalowski

Защо не те убих, щом с плам се влюбих
в очите ти - прокълнати от Бога?
Но полудях и някак се изгубих
в прегръдката ти... тръпнещ в изнемога.

Какво ли има в палавите ти очи?
Нима за тебе в нещо съм обречен?
Нима душата ми без дъх ще замълчи -
поробена от твоя зов далечен?

Безсилен съм дори да те забравя,
а сили имам за безброй неща...
Логично е със чувство да направя -
изкуство от вярата си в любовта!

Безсилен съм, когато с мен те няма
и копнежите, без път летят, летят...
Безсилен съм, нима това е драма,
щом теб те има и дишаш в този свят?

Защо не те убих щом с плам се влюбих
в очите ти - прокълнати от Бога?
Но ти спечели, а пък аз загубих
и в моя мрак, без тебе, аз не мога!

На една далечна и позабравена муза