автор: ne_be

***
Да се концентрираме в съществените неща, .. както се казва не е важно да бягаш бързо, важното е да хванеш подходящото такси. Въобще напоследък реших малко да разнообразя с "лека" доза ирония. Очаквали ли сте идването на писмо дето никога няма да дойде. Хората са оградени с тази високомерност на собствената си правота. И ако си достатъчно извисен винаги ще намериш доказателство защо другите са по-ниско от теб, т.е. те не заслужават същата доза честност която заслужаваш ти. Та що е то истина, приятели. Истина е когато искат да ви видят в цялата ви куриозност по фантазия, т.е. съблечете душата си, обещайте на света велико бъдеще и красота толкова извисена че не и се вижда извисеноста. Иронията е в това, че понякога искаме просто малко човещина, простата истина за фактите, и разбиране. Но тези "извисените" все знаят как да ви гледат отвисоко. Те имат толкова високо усещане за себе си, че дори няма да се запитат какво правите вие там в ниското. И ако им креснете, ейййййй защо не си ххххх .. на висините, ще кажат навярно че ето това можеш да очакваш от едно не толкова високо човешко същество. Питам се за какво тогава ми пука, защо просто не ги оставя да си висят някъде забодени на собствения си пиедестали и да мълчат като пукали. А ето отново изригва тази вътрешна ярост, .. повръща ми се от вашата нищожна извисеност, .. ей боже една обикновенна човешка дума, мизерни същества, една проста човешка дума. Кво си мислите вие бе, че не мога да креща, .. е нищо че никой не ме чува, не искам и да ме чуете всъщност .. искам просто да не гледам с високото на сърцето си, ... една човешка дума, .. не беее аз съм изпратил писмото, само дето то пътувало с години и сбъркало пощенската кутия, и .. иска ми се да не съм обичал, мразя ви, ненавиждам ви, жалки създания, егоистични, дребни, егомании .. колко отвиско можеш да изкрещиш така че никой да не те чува.

Но всъщност е тишина, студ, минус десет градуса (навън ) .. и тишина, играем играта кой е по-високо от високото, абе вие хора ли сте, що ли, ... говорете, тишина,
.. понякога разбирам че думите или смисъла нямат никакво значение, важно е онова лъскаво излъчване на независимост, важно е да толерираш високото в тези височайши персони и тогава може да си просто всеки, може да си последния глупак който разправя какви ли не небивалици, .. няма нужда дори да обичаш, има ръководства как да запалим любовта с подръчни материали, въпрос на опит и на дървена последователност, и удобство .. а ти, теб ти липсва такава дарба и защо ли, щот не си тъп бе, човекооо, .. нужно е да съгласуваш малко разбиранията си с реалитето.
Не чакам вече никакви писма, все ми е едно къде и кой щял да ги изпраща, вие там отвисокото. Можеше просто да ми подадете ръка и да кажете, хей гледам че си се заблудил приятелю, ела поседни тука, .. да тук на дивана, .. ела ще изгледаме един весел филм или просто ще се разходим из града.
Тихо е, тихо като в църква. Там казват трябва да мълчим и да слушаме, .. може би тогава Той ще ни проговори, или този който е на смяна .. все някой ще ви заговори, но вие чакайте и слушайте. Защо хората не говорят в църквите, .. липса на уважение към Него, той ни надблюдава и познава всички наши стъпки, и ние сме тук ниско, той там на високо. И може би и за това Тя е там .. толкова високо колкото него, едно висшо същество, един ангел. А какво е ангел, какво добро, как да хванеш и да разтърсиш цялото им това добро и да кажеш; Защо мълчиш бее, защоооо .. Има въпроси които не трябва да задаваме, и има въпроси които задаваме без да го знаем. Има онзи избор дето всеки ден се случва и си казваме .. утре, утре ще започна да говоря, .. но утре винаги е късно, защото утре няма да бъде днес когато стоя пред тази тишина с подадена ръка и говоря, тук в ниско, аз, обикновения човек, сам, от толкова хиляди години сам, .. тези от високото сигурно знаят какво е да си голям човек, а аз .. аз съм малък човек който просто си задава обикновени въпроси.
Защо когато се обичаме се нараняваме. Защо след като казваме че сме добри, гледаме лошото лице в лице и нищо не правим, защо, защо, защо .. душата ми се е превърнала в прокъсана дреха под нишката на този непрестанен поток от въпроси с очевиден отговор. Имало е моменти в които почти можех да им повярвам, .. да прави са, а аз съм просто нисък и смешен, .. аз нямам нищо защото просто съм тук долу, и кажи речи да потегля да се катеря, .. подайте ми ръка викам, вие сте силни, вие сте богати, подайте ми ръка .. тишина, тишина с която свикваш, тишина която става нещо неизменно, .. вие говорите знам, и знам че всичко което кажем така или иначе няма значение, утре, утре и без това не съществува, само едно отлагано вчера, .. а ако питате мен, вие просто мълчите защото никой не чува никой, твърде сте нависоко, и ако питате мен, би трябвало да слезнете тук сред хората от височината на малките роли, в голямата пиеса.
Да хората са различни, хората разбират различно, да хората са си хора, но хората си задават онези въпроси които света им предлага, хората гледат на света така, както гледат другите хора на тях, и ако питате мен, защо ви гледат отвисоко, бих казал, такава е пиесата, такива са ролите.
Ще кажете а кой е написал пиесата, .. разбира се никой, никой не пише пиесите, никой не казва какво ни е писано, просто си търсим нещо по мярка, нещо дето да е конвертируемо в което собственото ни его да намери опори, а кои сме ние, кой съм аз, коя тя, кой е той, ..
Просто изпускаме толкова съществени неща, много по важни от точките и запетаите, от нормите и порядъка, .. и ако всичко това ви прилича на хаос, може би трябва да се вгледате в небето нагоре и да разберете че свободата е част от хаоса във който търсим собственото си място, не за да сме по-нависоко, а за да се превърнем в част от нещо общо. Защото колкото и да не си го признаваме винаги очакваме това добро от другите, почти пръвърнало се в собствен грях, .. да опазим душите си от поредното разочарование, ... а надеждата,... кога умираме. Тишина, .. и капките на това изтекло време, тук, в този свят, .. защо е толкова трудно да бъдем хора.