автор: stefka_galeva

Стоя до монахинята. В манастир от 11 век. Бледа и изпита, бледа и изпита - тя ни разказва историята му. Два пъти опожаряван и до днес нереставриран. Голи каменни стени и една икона само. Купол с прекрасен стил… сам го е строил. Монах един е бил. И пак повтаря името на манастира. Говори, говори и отново името му.
Гледам я. Дори не слушам думите и. Мисля си за избора ни в живота, вярата ни…колко много искаме или…малко. Но…пречистено и свято. Вечно. И после се молим…Любимите ми баби си палят свещичките. Душите си палят женичките. Става светло. Тя пак произнася името на манастира. На македонски език. Точно там гласът и се променя, по мек става, аскетичното и младо лице се отпуска малко, одухотворява се, обикновените и монашески дрехи придобиват стил и вкус…ето го и уникалният кръст на манастира…и пак името му. Започва да ми звучи като нейна молитва…като полъх на душата и. Като жажда за нежност… Доближавам се съвсем до нея. Допирам я. Може би сега, чрез нея, тя ще успее… Някой пита как е точно името на манастира на български. Милостива Богородица – отговаря монахинята. Вървя след нея. Милостива Богородице… Милостива Богородице…

Стефка Галева
гр. Сандански