автор: mig

на тате

1.

Живея в най-топлия дом на Земята:
от камък до покрив строи си го тате!

Млад!Къдрав, усмихнат.Реди без умора
ту сградата свидна, ту нещо по двора.

При тате в градината Слънцето слиза!
През нас който мине - длан слънце пониса.

2.

След толкоз години, на същото място.
Защо оттук минах, тук струна без глас съм.

Две сгради, еднакви :ни цвят, нито звук,
а хората сякаш за ден-два са тук.

От блок оборотен отиде си тате.
Какво е животът, щом вземат душата!

................

Посвещавам на моя все 46-годишен баща, майстор-строител;
на дома ни, който беше само на шест;
на всички хора, напуснали принудително домовете си
единствено заради нов градоустройствен план