В силата и възможностите от подслушване дълбоко се надяват и разчитат авторите на криминални книги и мързеливи ченгета, каквито има навсякъде по стълбата и канцелариите на всички правоохранителни институции.
Капитанът не вярваше на разни хороскопи нито на хубави случайности, за да се надява от първия път на успех. Ето, сега влиза в заведението, сяда и вместо донесената поръчка, откъм съседната маса някой започва като по сигнал. "Абе, ти знаеш ли, че ония дето ги разстреляха на пътя са...". И готово, направо лесен казус пред разследващият престъплението. Да слуша внимателно и запомня или тайно да включи записващото устройство, което е взел със себе си благодарение на съобразителността и по-късно ще ги прослушва колкото пъти поиска. В реалността няма как да стане така нагласено. Тогава нека се довери за пореден път на онова, което знае и вярва, че притежава. Щом влезе и с първите крачки да усили нюха си. От продължителната работа в службите, а вероятно и да имаше някакви дребни заложби, но капитан Миладинов усещаше ония, които се разхождат по тъмните пътеки.
Идваше за пръв път в крайпътното заведение, но беше готов да се обзаложи с всеки желаещ, че при други случаи няма да има толкова хора по масите. Сега два дни поред бе валял направо проливен дъжд и местните хора нямаха работа из полето. Фъстъчените посеви не изискваха поливане, а земята под тях нямаше да приеме човешки крак, нито колелата на машини. Все пак намери празно място и седна без да му се налага да пита "Свободно ли е?". Нека кандидатът за другия стол да прави това.
Обслужването беше на висота, щом почти веднага се изправиха до него. Поръча чай и питка с козе сирене. Не беше толкова гладен, а не биваше и само да заема място в заведението. Такива посетители не се възприемаха ласкаво никъде по света. Другата причина за изборът му бе, че лесно разпозна тестеното изделие. Удивително приличаше на деликатеса, който предлагаха по механите на смолянския край. Колкото и бързо да ги приготвяха тук, щеше да разполага с време. Трябваше му да е в повече, защото се беше отбил не като дегустатор на менюто, а да разследва две убийства извършени съвсем наблизо. Не усещаше присъствието на сънародниците, а не биваше и да го показва. Избра и поръча на гръцки език, така че появи ли се кандидат за събеседник на неговата маса, ще трябва да продължи с него. Едва ли той ще се окаже атинянин или да е родом от Лариса, градовете за които си избра да се представя.
На съседните маси хората пиеха чай или кафе, някои си взимаха и от друго в чинията пред себе си. Нямаха голямо разнообразие в темите на разговорите. Политика като при всички балкански народи. Дали под влияние на прочетеното из каретата, някои ораторстваха и по-разгорещено. За да не пусне съмнение в някого, че се вслушва в приказките на останалите и той си избра подобно занимание. До единия край на барплота върху телена етажерка, имаше пребогато разнообразие, но посегна без особено колебание към един от тях. Предпочитаният, само помоли да го включат в сметката.
Вътрешно го досмеша, че наистина се крие зад страниците като в някои филми дето беше гледал през юношеските години. А питката ще се включи в сюжета, защото бе дъхава и пареше достатъчно. Отчупи малък залък и веднага подсказа с мимика на някой, ако се интересуваше, че я предпочита по-изстинала. Българска реч не се чуваше, сякаш всички се наговаряха още на границата, първата им спирка да бъде едва когато видят брега на Егейското море.
Най-после една кола спря, а причината за това повече от прозаична. Двете детски личица, които се показваха от сваленото стъкло на задната врата говореха ясно, доскучал им е пейзажа край пътя и много искат да го разообразят с нещо дето хрупка между зъбките. Родителите очевидно влизаха за пръв път, защото се огледаха доста преди да захванат с покупките. Майката избра две - три пакетчета, които главата на семейството заплати. Можеше и да си спестят всичките пантомими, ако се бяха досетили, че от години гърците в такива заведения са научили достатъчно български думи за да общуват задоволително с клиентите от северната съседка.
Младите хора излязоха без да кажат нищо за двете убийства, нито намекнаха за някакъв престъпен канал. От вътре също не ги удостоиха с особено внимание, никой не стана да последва чужденците. Нека си пътуват, а децата им да хрупат колкото искат. Те имаха друго, по-интересно занимание, да отделят хубавото от лошото в политиката.
За капитан Миладинов остана разочарованието, че не добави нищо към разработката. Още един човек, незнаен и непричастен в двете убийства, трябваше да остане недоволен. Той беше гонил по баирите козите си, а тук някакъв спец по тежки престъпления съсипа козето му сирене в недоядено и отдавна изстинало парче от питката.
Криеше ли това заведение някакви тайни или професионалната мнителност се опитваше да вземе връх, това само времето ще реши с категоричност. А до тогава?
И все пак убийствата бяха извършени тук. В няколко километра едно от друго, а не по магистралата за Атина.
Цветко Маринов