автор: DimitarG

Tази история ми беше разказана от един изключително чист човек. Преди време, по нечия странна приумица, лауреатите в конкурс за поезия за слепи са наградени с екскурзия до Виена с кораб по Дунава. Единственият зрящ сред тях им пресъздавал с помощта на словото местата през които преминават.

На Николай Гюлев


Най-тънките пръсти на пяната
полазиха лицата на мъжете -
наведени като деца на люлка
боята милваха по бордовете спечени.
Езиците си плезеха надолу
и носовете им се бяха сплескали -
подобно малки слепи кученца.
А той ги виждаше. Не беше никак смешно.

Поетът виждащ и поетите незрящи,
олющен кораб, някъде по Дунава.
Пътуваха край бряг, където думите
са много слаби, за да няма друго.
Където рибите са мазни, а солта
избяга в гърбовете на моряците.
И звуците напомняха по форма
китарите в крайречните биваци.
Жените бяха смугли, сякаш троскотът
се бе загнездил под чертите им след раждане.
По оня край в тревата се въргаляха,
а тук я слагаха за маси и пристанища.
По оня край дъгата се напипва,
а тук тя просто се заражда в маранята.
Нормален бряг. За всеки, който вижда,
но е лишен от други възприятия.

Реката носи пролетната мантия,
ушита в работилницата снежна.
Със хермелинова яка пристига корабът,
опипва с бял бастун къде да легне.

И си избра Виена. Експедиция
на пишещи за някакъв конкурс.
Един от всички бе с нормално зрение –
останалите във околовръст
подушваха, слухтяха и опипваха
промушения през липите вятър,
очукания калдъръм към Ефес
и колелото в центъра на Пратер.
А той описваше двореца Белведере
по начина, по който даже местните
се спираха пред шарената група,
държаща за ръкавите поета.
Видяха сребърни фаготи през очите му,
а в толкова сребро са само приказките,
сълзите детски,”Малката...” на Моцарт
и самотата във поезията на слепците.

Конете черни бяха само тропот,
по-малко бутафорни кочияшите.
Езикът твърд не служеше на никой
и корабът едва побра хлапаците,
в които думите му, някакси, превърнаха,
лишените от светлина мъже.

Брегът следобеден изтичаше с тревата си,
решен да види своето море.