автор: azis

Вече не пуша
Днес стават 116 дни без цигари.
Да видим каква е равносметката:
1. И аз не съм ги отказал. Спрял съм ги. Както каза колегата просто от толкова време на пуша.
2. Пуши ми се. На моменти направо полудявам. Пристъпи на нервност. Недостиг на въздух. Луда работа.
3. Някои разправят че човек почвал да кашля и да се чисти нищо подобно. Не чувствам някаква промяна откъм дишане.
4. Вярно е - засили ми се обонянието и вкуса. Резултат - ми ся като пръдна и имам чувство че ще умра баси и смрадта. (добре че последното гадже и то пушеше)
5. Оо да. Станах огромен. +10 кила и продължавам да раста. Не че ям много повече. Лепят се мамка им. Сега не мога да си изрежа ноктите на краката.
6. Опитвам се да измисля нещо положително от цялата простотия с отказването и не се сещам за нищо друго освен финансовия аспект. Пушех по около 30 цигари дневно в нормални обстоятелства без да сядаме на сериозна маса. Значи до сега съм спестил около 420 лв. Имайки предвид че голямата част от тези пари са акциз съм доволен.Какво още да кажа. От известно време размишлявам върху националната и световна политика водена срещу тютюнопушенето. Изводите, до които стигам е че това е най-голямото политическо лицимерие в историята.Както и да го гледам - след като цигарите са толкова вредни и убийствени, а държавите толкова загрижени за своите поданици, то защо просто не ги забранят за производство и търговия. Толкова е просто. Да но кой ще пълни бюджетите с акцизи.Или казано по друг начин - щом цигарите са допустима наркомания, то защо не се разреши марихуаната, където в крайна сметка вредите не са много по големи от тези на тютюна, а пристрастяването всъщност е по-ниско.
ПП Не не съм пушил никога трева.