автор: galenaGV

Навърших 50, но фокусирам
без очила добрия видим свят
и зная безпогрешно да намирам
път даже към най-върлия си враг.
Но ставам прогресивно късогледа
за всякаква човешка суета –
опитвам се, тъй както слънчогледа,
над плевела да съм с една глава –
и не защото станах вироглава –
напротив, все земята ме влече.
С една ръка съм взела, с две съм дала,
и зная както двеста, тъй – и две.
Отдавна се отучих да надничам
из тайните на мъжките дела.
И кой да ми повярва – не обичам
да си заключвам пътната врата.
Сега, на 50, съм като пита,
раздадена до сетната троха,
но моя хляб щом някой е опитал,
едва ли ще се примири с глада.