автор: azz

:)
Астенция, я люблю тебя!
Със грапавата нежност на
вестител,
със рошавата тъмнина
на едрите зеници,
със трепета
на пастор и на хищник.
Среши ме с миглите си,
недей да бъдеш зла.
Бедрата ти разгулени
като войници,
а в прицела на буйните гърди-
наръчник, още ненаписан-
като желе
върху мишена се размазвам.
Ах, бедното ми шоколадово сърце
във гърлото ти даже се разказва...
Стрели са зъбите ти,
устните ти- тетива от мед
греби съня ми с нокти,
като захарно петле ме схрускай,
а хълбоците...
Някой нероден поет
ще ги опише...
Пулсът ми препуска
по люлката на стръмната ти плът
из жилите ми восък
се втвърдява...

Астенция!
Въздишката ти- стръв
влудява ме, влудява ме, влудява!