автор: lordly

Пацу (Пламен) и Вальо Гайката си викат баджанаци, но жените им не са сестри.
Викат си и „братчед”, ама от един километър си личи че не са роднини, щото Пацу е левент и в алаброса му могат се изгуби цяло стадо мравки, а Гайката е дребен и тантурест и с прическата отдавна няма проблеми. Иначе се събират посемейному най-малко пет пъти седмично, като изключим следобедните мастики на „баджанаците”.
Добре си поменуваха Гайката и Пацу и нищо че завистливи комшийки мълвяха, че си менкали жените (бас държа, че не е вярно). И тъй щеше да е до ден днешен, ако Вальови не бяха се сдобили от Пловдивския панаир с лъскав чушкопек.
Чушкопекът не е просто нещо. Ако питате в Гугъла, ще научите че „в условията на плановата икономика в Народна република България, чушкопекът става широко използван домакински уред. Той запазва популярността си и след демократичните промени в страната през 1989 г., като в края на 2009 г. зрителите на Българската национална телевизия, в телевизионна игра, определят чушкопека за "Българското събитие на XX век". И прави са били уважаемите телезрители, щото я вижте що може да стори един чушкопек.

*
Него ден по Първа имало мач и „баджаначките” тактично се изнесли на каланетика, като изоставили „братчедите” да изпробват придобивката с три килограма червена капия и една бутилка Заарска мастика, която нямало да пъхат в чушкопека, а щели да измъкнат от фризера. За да не изтърват някой гол, баджанаците инсталирали чудото на плановата икономика върху холовата маса и с непринуден ентусиазъм повдигали и захлупвали капачето, пускали и вадели пипера, и връткали шишенцето с мастиката. Явно им е било доста забавно, щото след като приключили с капията, изпекли седем картофа, един килограм кромид лук, кокала на кучето и двата току що зажълтели лимона от холното дръвче.
Доволен от представянето на новата придобивка Гайката не спирал да открива все нови и нови приложения на чудното устройство, като го хвалел, че дигало отначало до 500, а след третата мастика – до 1 000 градуса по Целзий.
Слушал го Пацата, кимал с глава в съгласие, до момента в който Вальо се изрепчил, че в чушкопека можело да се лее и метал. И нали след мастиката бяха минали на гроздовица, заспорили, запрепирали се и се хванали на бас на три бутилки от заарската, че чушкопека ще стопи/няма да стопи венчалните им халки.
Насапунисали си и двамата пръстите, изхлузили символите на съпружеската вярност и единство, пуснали ги в чушкопека и захлупили капачето. Когато го отворили след малко – бр-е-е-е, от халките нямало и следа. Така ги и заварили „баджаначките”, да чегъркат с инструментите за педикюр, дъното и стената на чушкопека.
Какво са си казали тогава един на друг „баджанаците” и „баджаначките” си остана между тях си, но се разбра че златарите не им приели изчегъркания златен пясък за обработка и Гайката и Пацу си останаха без халки. Не това, обаче е впечатляващото, а това как промени живота им това чудо, чушкопекът.
Пацу хвана женка си с друг, докато уж печала чушки у Валюви, напусна я и се запиля някъде по чужбините, дето не растат чушки и не ползват чушкопеци.
Валюви не се разведоха, но Гайката от години се е оттеглил с чушкопека си на вилата и продължава да изучава невероятните приложения на устройството.
Бажаначките се събраха и за завист на комшийките си живеят на семейни начала.
А аз ли? Аз така и не си купих чушкопек, но пък написах този разказ за него.