автор: azis

Някога някъде, във вселената.
Живота в последно време е станал много труден, Вселената е пораснала; а всичко останало е да си (цензура) Майката!
За първи път се обръснах когато бях 12 клас, някъде по средата на втория срок, горе долу.И смея да твърдя че аз бях първия който се беше обръснал от всичките си съученици, и дори от цялото училище;че даже и от няколко ученички в нашето училище!
В началото беше малко странно усещането, но след няколко дни свикнах.
Лошото е че след това започнах бързо да брадясвам. Едвам издържах да края на месец Май.Тогава вече ходих по изпитите в края на учебната година, както и по разни купони след изпитите леко брадясал!
Обаче по едно време забелязах че като сложа едни тъмни цайси, и ставам ебати пича!
Поне така си мислих. Ала по всичко изглеждаше че и много от съученичките ми така са си мислили.Но това е тема за друг разговор!
За втори път се обръснах сутринта, в деня на абитуриентският ми бал!
Не ми се щеше да се разделям с брадата и мустаците с които вече бях свикнал, и които ме правеха пич, особено в комплект с тъмните цайси,но казаха че не било прилично и културно да се ходи брадясал на абитуриентски бал, та се наложи да се обръсна!
Сигурен съм че този ден, сутринта по някое време и много от моите съученички са прекарали в банята, бръснейки се.Лошото е че след това и те започнаха бързо да брадясват, и да се окосмяват.И по-лошото е че вечерта, на абитуриентския си бал бях с една съученичка която не се беше обръснала.
Казваше се Снежанка!
Тогава Снежанка ми разказа една история.Една вечер решили да отидат на ресторант заедно с нейната приятелка Снежната Кралица.Вътре било топло, а двете приятелки били покрити със сняг, и той започнал да се топи.На пода се образувала огромна локва.Дошъл главния готвач с един голям черпак, и започнал да гребе водата, събирайки я в една тенджера,тъй като били спрели студената вода в кухнята, поради някаква там профилактика.Имало само топла вода, и работниците пълнили разни съдове с топлата вода и ги слагали в хладилника.Да, но станала някаква авария, и тока спрял, както и хладилника!
В ресторанта станало тъмно!
Всъщност не съвсем, защото свещите по масите на потребителите били запалени,
а тези който още не били запалени- и тях ги запалили.Тъй че се виждало, горе долу!
Обаче започнало да става студено, понеже парното без електрическа енергия отказало да работи.В един момент входната врата на ресторанта се отворила, и задухал топъл вятър.Приятни топли вълни нахлули, и обгърнали нежно и галещо телата на посетителите,които вече били изпаднали в лека тревога и притеснение поради забавянето на част от поръчките и липсата на светлина и топлина.А там на вратата били Принцът на Топлото, и жина му- Принцеса Топла ТопЛовджийка!
Фамилията на Принцеса ТопЛовджийка всъщност идва от Топ Ловджийка, демек била в челните позициии в класацията за Ловджии,на една браузър базирана, стратегическа масова мултиплейър игра, която играела няколко сезона;доста нашумяла преди време игра, с много потребители от цял свят,и с леки мотиви по един от култовите комикси съпътстващи проекта Междузвездни Войни наречен Ловци на Глави.Принцът и жина му имали няколко сина, най-малкият от които бил Топлин Топлинаров- Топлото;бъдещият началник на топлото навсякъде.
Всъщност по картата на целия свят имало няколко малки регеона, където властта му не се простирала,и топлото било управлявано от разни престъпни групировки, но това е тема за друг разказ,в който по-натам ще разберем за какво става въпрос!
Веднъж, порасналият вече Топлин, който бил все още млад и неопитен, в началото на началническата си кариера бил поканен на Великия Събор на Началниците!
Там били много началници.Началника на Светлината, Началника на Зимнината, придружен от една каца кисело зеле.Началника на Централна Гара заедно с жина си- Кака Мара; и още един куп други Началници.По едно време на вратата се позвъняло.Един началник отишъл да отвори, и що да види - Директор!
- Ти си директор, ти не си от нашите, казал началника, тук няма място за теб, по-добре си тръгни, и си върви там, при директорите!
- Така си мислиш ти! Може би! Казал директора с леки саркастични нотки в гласа, докато свалял съвсем бавно и деликатно директорската маска!
Тогава двамата си стиснали ръцете и станали неразделни приятели!
В същото време, на другия край на залата, на сцената се качил един възрастен, но добре запазен мъж, с побеляла коса и брадичка тип катинар, подържана и подстригвана редовно.Това бил Димифан Касайлов. Култовия и маняшки никнейм бил още от младежките, славни, бурни и маняшки години на
контраразузнаването и съпротивата.Години изпълнени с много и богата идеология, патриотизъм и саможертва.Времена от зората на магнетофони, компютри, снхрофазотронни генератори... и други разни подобни джаджи и глупости.Времена изпълнени с много емоция и борбен дух, а не както сега- период на тотално затъпяване, затормозяване и закърняване на сетивата във
всичко органично, всичко метално (демек ръждясали протоколни дроиди) и всичко останало!
Д. Касаилов застанал гордо, в средата на сцената и казал на микрофона:
- Здравейте, аз съм Началника на...
В този момент обаче звука паднал, тъй като звукоинжинера отговарящ за озвучението на залата;иначе добро момче, свестно и интелигентно, завършил преди няколко години с отличен Държавната Консерватория,специалност тонрежисура; свалял една кака по Скайпа на работния компютър, и нещо Скайпа забил от многото целувки и любовни обяснения, и иконки тип Сърце, Мече, Бира и пр., и се наложило да рестартира.Така никой от посетителите не разбрал на какво е началник Другаря Касаилов.А думите му били следните:
-Здравейте, аз съм Началника на този Театър!
Тогава до него се приближил Началника на Светлината, двамата си стиснали ръцете и станали неразделни приятели.Дори понякога, по-късно си разменяли началствата, т.е. Другаря Касаилов ставал Началник на Светлината,а Началника на Светлината ставал Началник на Другаря Касаилов, на целия Театър, и т.н. но то всъщност си оставал и косвен началник на Светлината де!
Долу купона бил в разгара си!
Един се провикнал:
Зеле! Някой иска ли зеле!? Кисело! Хубаво е!
Това бил Началника на Зимнината.
- Я метни едно зеле насам, да видим дали може да се играе футбол с него- казал Началника на Футболен Клуб ЛевскиЦеСеКа.
- Ти луд ли си бе, отвърнал Началника на Зимнината- Футбол ше играе той, със зеле. Щи метна аз на теб едно зеле по главата,да ти я замести, и да станеш умен!
Началника на ФК ЛевскиЦеСеКа малко се притеснил и засрамил от създалата се ситуация, но бързо си възвърнал усмивката,приближил се до Началника на Зимнината, двамата си стиснали ръцете и от тогава насетне станали неразделни приятели.Купона вървял с пълна сила!
Горе, в бара,Началника на Централна Гара заедно с жина си- Кака Мара
говорили си те за бира-скара!
В дъното, на една маса, далеч от шума и веселбата, и сред приглушена, мека светлина седеше сам Топлин Топлинаров.Беше си поръчал трета бутилка водка, тъй като втората почти привършваше!
По радиото звучеше песента на Ем.Джей.Ултра: За теб скъпа моя.На Топлин му стана някак си мъчно, някаква огромна тъга го обзе, някак си от самосебе си.
Той стисна бутилката водка, удари я в масата и процеди през зъби едно: Иии.и.и...!
След което наля чашата до горе, и я изпи на екс!
Очите му се насълзиха!
По тялото му полазиха ледени тръпки, някаква невидима ръка зграбчи душата му, и тъй болезнено я стисна че чак му се прииска да изкрещи.Обзе го страх, тревога, отчаяние, паника, истерия.Последва кратък миг на колебание.
Обгърна го сякаш булото на тъмна ярост... лудост, гняв, бяс...
Посъвзе се след минута-две, и наля поредната чаша, изпивайки я пак на екс, горе долу до дъно!
И в следващия миг светлината се сви на кълбо и простена уплашено.Хиляди ярки звезди се превърнаха в малки точици,цветовете избухнаха и се пръснаха в съвършен безпорядък.Материята се изпари, времето спря, тишината се притаи тихо в един ъгъл и се изгуби завинаги.Гласове от всички посоки се сляха в един хор и запяха някакъв древен химн,нестройно, протяжено, монотонно... някои леко фалшиво, а други почти с фалцет!
В очите на Топлин се четеше тъга!
Замислил се бе за детството.Имаше детство за което много деца можеха да му завиждат.Богато детство. Материални блага... много играчки, качествени, маркови; хубави дрехи, цветна и шарена детска стая...
горе долу всичко от което се нуждае едно дете!
Родителите му винаги му осигуряваха добра и здравословна храна, швепс и лимонада от най-високо качество!
Учеше в елитна гимназия. Техните имаха планове да го запишат в елитен и скъп колеж в чужбина, след като завърши 12 клас.Детство на което всяко дете би завидяло!
Но Топлин беше едно самотно дете!
Нямаше приятели, всички страняха от него по необясними причини, и той също стренеше от тях.Родителите му- и те вечно ангажирани се прибираха рядко у дома, рядко му отдаваха заслужената обич и внимание!
И той, така и без да усети бе прекарал детството си в своята детска стая, пълна с играчки и какво ли не,и където и другаде да идеше усещаше един неприятен, некомфортен и дълбоко познат студ!
За миг се отърси от обзелите го спомени защото келнарът тъкмо пристигна с поредната бутилка водка,и виждайки го че дреме, и че не изглежда много добре; пребледнял и видимо в лошо състояние го побутна деликатно по лявото рамо.Топлин действително не беше в най-добро състояние на духа, но това не му попречи да налее поредната чаша водка,да я изпие почти наведнъш, и да процеди през зъби добре познатото Иии.и.и....
В съзнанието му изкочи един трагичен спомен от детството.Една зимна нощ родителите му се приготвяха да ходят на ресторант.Той много искаше да иде с тях, молеше ги, настояваше, дори се разплака по едно време.Но те бяха категорични - Не! Една от основните причини която изтъкнаха е че ресторантите не са били подходящи за малки деца.Там малките деца се разваляли!
Оставиха го сам в детската стая, и заминаха.Цяла нощ му беше много мъчно, много плака... и тогава, през сълзи взе едно решение!
Решение което щеше да е от изключително важно значение, както за него, така и за много хора по целия свят.И то беше да стане Началник като порасне!
Началник на какво - още не го бе измислил и решил, но първата стъпка към голямото и бляскаво бъдеще беше факт!
И тогава, леко успокоен, и забърсал сълзите си се премести в хола и включи телевизора!
По телевизията не даваха нищо интересно.Отпусна се блаженно на дивана и беше на път да заспи. Беше уморен от толкова много емоции през изминалия ден.Заспиваше вече... Зззаспиваше...Ззз... ЗЗЗзззз... ЗЗЗзззззз...
Но по едно време, някъде към 03-03ч. и нещо горе долу, в съня му нахлуха кошмари.Явно породени от това че на вратата дълго и пронизително звънеше звънеца.Родителите му се прибираха от ресторант, а той несъзнателно беше забравил ключа в бравата, след като беше заключил входната врата
няколко часа по-рано, отвътре!
В кошмара видя много ясно как Фред Флинстоун бягаше, преследван от една полицейска кола, с включена пронизителна и силна сирена.Сирена, която свиреше крътък, но непрекъснато повтарящ се мотив от средната част на заглавната музикална тема от филма Мястото на срещата да не се променя, и караща всичко живо, всичко метално (в смисъл ръждясали протоколни дроиди), и всичко останало да полудее и да изпадне в несъстоятелни състояния на духа и мисълта, а роботите да получат късо съединение.А Фред бягаше! Бягаше. Бягаше!!!
Всъщност полицията бе насочена по следите му от Шерлок Холмс, поради няколко грешни изчисления от страна на великия детектив;който на всичко отгоре бе и твърде ядосан и изнервен заради няколкото неуспешно завършени криминални случая наскоро, счупена лупа за 1500 лева, поредния опит за самоубийстово на неговия най-близък сътрудник и приятел- Доктор Ватсон, откраднат микроскоп с важни улики на стъклото върху него, една-две изневери от страна на жина му... както и от болки в главата поради прекалената употреба на чай предната нощ,в компанията на добри приятели и бойни другари от младежките години.А Фред все така бягаше, бягаше, бягаше! Преследван от пронизителната сирена.Хората започнаха да го наричат Беглеца.Дори успя да избегне лапите на граничните постове и на контраразузнаването, и да се опита да избяга в Москва.Но и там бягаше. Преследван все така от коварните сирени, които от време на време му докарваха нервни пристъпи,халюцинации, леки психосоматични ефекти, раздвоение, разтроение на личноста и духа, краткотрайни нощни изпразвания без видими последици и сърбеж в устната кухина.Добре че по това време из улиците на Москва имаше големи задръствания, и преследвачите се опитваха да се съобразяват с трафика,
и това ги забави значително.Което от своя страна беше добре за Фред, когото хората започнаха да наричат Фредя, а по-късно и Федя!
Една сутрин Фьодор Беглецов се събуди с мисълта: Няма време за губене, трябва да се действа!
Помеждувременно, Фьодор вече не го гонеха, и бе изчистил трайно досието си!
Бе се установил на квартира при хазяйката Тамара Космополитовна, и лежеше на неин гръб, като все заявяваше че ще плати наема за квартирата - утре! А празните бутилки от водка се трупаха една след друга на терасата.Предишната вечер бе изчислил че има точно два три дни и нещо, горе долу, за да постъпи някъде на работа, където и да е; но щастието му се усмихна твърде скоро.
На 24 Април, 199... година, сутринта бе назначен на длъжност оператор на поточна линя в цеха за производство на стъклен амбалаж.Много му се искаше да работи в другия цех, малко по-долу, в който се произвеждаше спиртна напитка тип Водка.Но се примири и с тази си съдба. За сега!
Планове имаше Фьодор Беглецов. Планове и то смели, дори коварни, но и твърде амбициозни.Първа точка от мащабния план, съдържащ цели две страници и нещо беше да постъпи на работа в цеха за производство на водка марка Настоящий Президент,намиращ се малко по-надолу от сегашната му работа. Следващата му цел бе да се издигне до началник смяна на цеха.
А третата поред цел бе да завземе власта върху цеха еднолично. Най-великата му цел бе да стане Началник на цялата водка, по принцип, и по всички краища на света.Труден, дълъг и с много перипети бе изпълнен пътя на Федя към заветната цел, но една нощ и това стана!
На следващата сутрин, както си седеше на терасата, с буркан кисели краставички на масата, и преполовил втората бутилка водка за закуска; на вратата се позвъня. Беше Пощальона. Носеше покана от ръководството на Синдиката на Началниците, за Великия Събор!

Беше поканен!