автор: jollyroger

(импресия)

О, как различно е Морето днес!..
Бучи...Над него стене птица...
(Като мома продала чест
в нощта набързо за жълтица...)

Вълните с гняв необясним
се блъскат яростно в прибоя
и го застилат с бял килим
преди да хукнат пак на воля...

А над разпенената площ
като махало разлюляна-
денят е мрачен като нощ,
като подхвърлена закана

и може да се долови
предчувствие на гръм подобно
преди само да се взриви
то над пространството огромно.

Отгоре Вятърът фучи
две лодки в Бурятя подгонил;
през облаците сноп лъчи
изпраща Слънцето надолу-

и пламва в миг една вълна,
и се понася като факел,
след нея- друга...От това
запалва се Морето сякаш...

Дори и белите платна
на лодките към хоризонта
във пламък са...И ето на:
във тая визия самотна

неподозирана до днес
коварна мисъл ме заклещва
и със реалният си стрес
тя във Живота ми се вмества...

...Знам няма Вятърът да спре,
но ти и гневно си красиво:
Жестоко, есенно Море!..

...А да си тъжно ти отива!..

30.09.2007. д-р Коста Качев
Viareggio
Italia