автор: azis

И така
Мдаа те бяха от старата школа,едни от най-добрите.... приятели както изтъкваше Детелина Ние отдавна победихме,останахме приятели

Мъдра и велика мисъл,даа определено.Групата се предвождаше от старши бос Марчело Великий,едно от най-изявените ченгета в цялата мафия.Верни бойни другари също бяха и бат Колио Варненски,бат Дари Испански,Тоня барманката,Шашко и Дона (на Марчело душицата)

Марчело Великий беше естет по душа и сърце,кабинетът му винаги е изискано обзаведен с компове дискове и всякаква друга техника.Любимите му неща бяха личната му тъмно маслинено зелена китара която той наричаше Лейди и една неповторима лула,към която Марчело се отнасяше с подобаващо уважение.Той си имаше личен стилист който да се грижи за косата и мустаците му,мдаа Марчело имаше най-красивите мустаци.
На вратата на кабинета му имаше табелка с надпис Тука не барай това естествено респектираше неговите посетители,а те не бяха малко.При Марчело идваха всякакви хора,и китаристи и художници,е от време на време се мяркаше и по някой любител ...на хубавата светла лимонада.Най-често идваше кака Лили заедно с неговия любимец Тайфунчо,начинаещ младши мафиот и надеждно бъдещо ченге,достоен последовател на своя мъдър учител.Тайфунчо обичаше да си играе с Лейди което отваряше работа на Марчело по конфигурацията и.Но щом дойдеше време за разпускане Марчело Великй винаги си кореспондираше с Дона,неговата голяма любов.Те разговаряха за много и различни неща от празните лимонадени бутилки в дома му,до анализиране на стратегий и тактики за оцеляване в виртуалния свят на БГМ.Най-актуалната идея на Марчело беше да намери сапунения човек,но до сега следа от него нямаше....



Една зимна утрин Марчело изкара от гаража си своя любим жълт Кадилак,да това беше великият Шибан Кадилак и го подкара с пълна пара към бара на Кака Мара.Косата му се развяваше,а белият му шал му стоеше много фешън той си сложи черните си ...очила и секси холивудска усмивка и пусна авторадиото.Като стигна до крайната си цел той видя съобщението на вратата на бара,Бира не се намира.Тогава Марчело се отправи към своята пивоварна,която бе наследил наскоро.Тогава се случи нещо неочаквано,бяха поставили нов пътен знак преди завоя Стоп тука има пържен боб и на няколко метра от знака имаше кръчма Чевермето.

Марчело влезе седна на една отдалечена маса,и разгледа менюто което му бе донесено от вече възрастен но запазаен

келнер с побеляла коса и брадичка тип катинарче,който му се представи като г-н С.Д

Марчело се зачете в менюто:



1.Чеверме по хайдушки

2.Боб с люти чушки

3.Пържоли на скара

4.Мусака

5.Таратор



Ехаа той много обичаше таратор,но точно тогава някъде отвън се чу страховито форсиране на гуми Марчело тутакси излезе навън и гледката го стресира,неговият кадилак го нямаше,а в тревата край магистралата беше захвърлена полупразна тубичка съдържаща някаква мазна субстанция.



Мамка му изруга той и извади своя ултра модерен галактически радар за проследяване на кадилаци.

С.Д трескаво му се извиняваше за инцидента и му предложи своя модифицирам вело-мотопед,в това време долетя хеликоптер на Спасителната организация....Марчело погледна изпод вежди треперещия и потящ се келнер:

-Ти ли ги извика,за какъв дявол ми е спасителна организация,това е идинствения в света шибан кадилак.

В този момент Марчело си спомни за своя стар приятел Азо,който имаше връзки в министерството на китаристите.Да това беше едно от най-уважаваните министерства,и в него членуваха само китаристи.Азо с готовност се отзова на обаждането на Марчело,дойде със своя мерцедес последен модел и двамата се отправиха в търсене на сапунения човек.

-Толкова е скапано всичко,искам да умра не мога повече така мамка му на скапания и тъп живот мамка му.

-Да не мислиш че при мен е готино,дори напротив заради някаква проста селска кифла ми изтриха профила във фейсбук изроди скапани,мен ме мразят 300 000 а той искал да умира а аз какво да кажа.

-Азо приятелю аз бях в тайното общество на модераторите,и кво една смотана пикла се промъкна под прикритие в чата и ме прецака мамка и курвата скапана.

Ама то това са руснаците смотани свине.

-Марчело друже и мен ме прецака една такава курва тъпа и смотана,докладвала за някакви нецензурни снимки в профила ми,мамка и лудата.



И така двамата приятели споделяли несгодите и мъките си,в един момент колата спяла и шофиорът казал:

-Ъъъ съжалявам но бензинът свърши.

Тогава от багажника излязъл един негър и отворил вратите.

-Този пък кой е?

-А моя негър, Марчело това е моят обучен негър мога да ти го продам ако искаш де.

-За колко?

-Ами мога да ти го дам за твоята Лейди

-А не с нея никога не се разделям,и с нея ще умра.

-Както искаш.

След като шофиора избутал колата до една бензиностанция,заредили бензин и отново потеглили по магистралата,на Марчело му се обадили по телефона и му съобщили добри новини:

-Ехаа поканиха ме на работна среща в "Рокстар"

-Рокстар ли какво е това?

-Ами това е дълго и широко не мога да ти обясня сега може би напролет,ако е светло.

-Ох чувствам се така както когато бяха откраднали бобината на асансиора в моя блок,в моя вход.

-Леле че се нервя като се сетя,да откраднат те бобината моята бобина от моя асансиор мамка им.

-Ами така де аз съм човек на изкуството,не съм роден да изкачвам стълби носейки чанта с бира,а ти Азо знаеш ли каква снимка ми направиха зад академията,и каква стойка бях заел на снимката абе кво да ти разправям славна работа.

Така те продължиха своето пътуване към неизвестното.Пристигайки в големия град Марчело и Азо отседнаха в модерен хотел,и пиколото им даде покани за ежегодния конкурс за най-красив мустак.Този конкурс се провеждаше неизменно всяка година,и щеше да се състои същата вечер на площада пред кметството.

-Ех жалко,че моят стилист не е тук сега.

Въздъхна Марчело.

-Тук съм шефе.

Изпод леглото се показа личният стилист на Марчело,или иначе казано въпросният Плъзгачев.

-Не се тревожете ще ви направя мустаците неповторими.

Но сега някой потропа на вратата,отвориха и видяха един много таен агент който ги попита:

-Марчело знаете ли от кога ви издирваме,вие сте последният жив наследник на известен и заможен пивовар и имам честа да ви уведомя,че наследявате тази модерна пивоварна на хълма и то с целият и персонал и оборудване.

-Чуваш ли Азо богат съм вече съм богат.