автор: Ramona

На една далечна планета, в една далечна земя, съществувала една гора. Наричали я "гората на мечтите". Сред феите на доброто, които били постоянните и обитатели, живеели момиче и момче.
Тя била дъщеря на слънцето и имала пожарени коси като лъчите му и сини очи като цвета на небето.
Той бил син на луната , с коси носещи отенъка на звездите и очи с големина на изумруди , толкова искрящи и прозрачни.
Тя обичала денят -пълен с движение и цветове, трептящ като струна на арфа, изпълнен със звуци и забързан като мисъл, ухаещ на цветя и треви.
Той обичал нощта изпълнена с тишина , в която чувал музиката на щурците, с цвят на дълбоки езера, с мистична светлина която озарявала душата му.
Тя и той обичали своите светове, но най обичали тази фантастична гора. Тук се случвали хиляди приказни неща. Тревата растяла по-зелена от зеленото, дърветата били по-високи от високото, цветята по- пъстри от пъстрото, реки по-пенливи от шампанско, а как пеели птичките-като коларатурно сопрано-нежно високо и вдъхновяващо.
Това ги опианявало и те щастливо тичали по криволичещите като мисъл пътеки за да се наслаждават. И колкото повече тичали, вместо да се задъхват от умора, те се задъхвали от емоция Единият поспирал , за да почине , но знаел че другия няма да сбърка пътя защото и двамата го знаели.
Всичко около тях било толкова завладяващо и вълнуващо.
Те умеели да ценят красивите и стойностни неща и всички обитатели на "гората на мечтите " ги обичали и им се радвали. Пеперудите кръжели около тях , размахмайки крилца като ветрило за да им правят прохлада, калинките като червени семафорчета им показвали пътечката, пчеличките жужели и се надпреварвали да им поднасят медените си хоботчета за да им е сладко, ежковците им носели зрели и дъхави плодове върху бодилчетата си за да ги нахранят.
Това се случвало през деня, който тя обожавала, а нощем преди да заспят светулки носели около тях фенерчета за да не име е тъмно, бухала издавал звук за да знаят че не са сами и да прогони страха им, небето ги намятало със звезден балдахин за да им е топло
Така като в приказка живеели момчето и момичето ден след ден.
Една сутрин се събудили и не чули омайната песен на чучулигите, почукването на кълвача, жуженето на пчелите. Спогледали се. Четяла се тъга в очите им.
Тъмни оловни облаци скрили слънцето Едри стоманени капки дъжд започнали да падат от небето и да убиват красивите цветя наоколо. Чувало се свистенето на вятъра, който прогонвал и последните зелени листа по тъжните дървета. Гората на мечтите бавно се превръщала в гора на тъгата Сивият цвят бавно се настанявал като фон на мрачна картина.
Но в душите на момичето и момчето все още било цветно и звучно Там пеели птици, свирели фанфари, звънели звънчета и. . . цъфтели мечти Та те били заедно и нищо не можело да ги раздели , защото в душите им греело усмихнато пламъчето на любовта, сгрявайки със своят плам сърцата им в прохладните сиви нощи. Всеки от тях виждал като в магическо вълшебно огледало, отразен в очите на другия пламъкът на вечният огън, който носели в сърцата си и чрез който усещали като могъщ водопад пулса на страсттa.Те чувствали, че истинският кръговрат е в самите тях-неумолимата смяна на сезоните и завладяващото усещане на единение ги опиянявало всеки път, когато се взирали в очите на другия. Сърцата им се подчинявали на повелите на любовта, защото познавали опияняващото усещане от това да се отдадеш до забрава на другия, отваряйки вратите на всички възприятия.