автор: tzvetcomarinov

Районният инспектор не се изненада, че отвориха вратата му без да почукат. По време на сутрешната оперативка, началникът на управлението каза, че ще мине лично да си вземе справката. Григоров дори машинално протегна ръка към приготвената папка, но така и не я докосна.
Вместо физиономията на шефа, лъсна друга, която опитваше да забрави колкото се може по-скоро.
- Какво, полицайче. Мислех, че няма да се видим повече, но ти си бил на друго мнение.
С малко повечко корекции, това се приближаваше до истината. Дали си заслужава да се слушат хора, които цитират с лекота Сенека и Цицерон, а в нормалното човешко общуване не могат да боравят и с речника на простите хора. За днешния работен ден, униформеният не беше си предвидил време за дискусии по темата "Етика на човешкото общуване", затова се приготви да слуша чуждата пледоария. Може пък тя да го обогати с нещо. Изправи глава към влезлия, но без да си отваря устата. Вежливост за вежливост.
Доста хора от неговата професия задминаваха артистите в говорене и поведение по сценарии. В стаята бяха двамата, но адвокатът на Малкия от тройката се държеше така, сякаш има насреща си зала претъпкана от очи и уши. С гореща нагласа за съучастие в шумен съдебен процес. Добре, че повдигна реверите на сакото само веднъж, а не като тогава, досадно многократно. Докато произнасяше предългите с излишна заплетеност изречения. Сегашното беше едно от тях, но го завърши в пределно ясен дух.
- Надявам се добре да разбираш. Има предостатъчно алинеи в закона, които ми дават правно основание да потърся възмездие за упражнен психически тормоз на етническа основа към моя довереник. Налице е злобоупотреба с предоставена от службата и пагона власт.
Районният инспектор отдавна беше разбрал коя случка толкова е разпалила адвокатското вдъхновение, но остана със затворена уста. Хората от професията му обичаха да ги слушат когато говорят. Истинско удоволствие е да се видят физиономиите им, когато са прекъснати.
- Надявам се вече да сте намерили и свидетели за бъдещето си дело? - подметна инспектор Григоров и съзнателно притури още язвителност към любопитството си.
Изненадата направи лицето на адвоката съвсем фотогенично и лъчезарно, досущ като на кинозвезда при насочени към нея лакомите очи на журналистическите фотоапарати. Само, че и адвокатската глава се беше промушвала през много по-тясни от нея отвори. Направи го сполучливо и сега, без много бавене.
- Имаш хаплив език, момче. Затова ще загубиш и тоя път.
- Езикът ми е от родителите и го движа, както те са ме научили и възпитали. Изглежда вашият се мърда от парите на чужди хора и не бъдете винаги толкова уверен, че ще ви слуша всеки път.
А сега трябва да ме извините, чакат ме неотложни служебни ангажименти.
Полицаят стана за да подчертае, че наистина смята разговора за приключен. Машинално извади от чекмеджето портативния диктофон и го постави върху масата, но веднага оцени ефектът от непредвидената постъпка. Погледът на адвокатът се задържа прекалено дълго на сивочерната кутийка. Трябваше да му бъде благодарен, че го подсети да каже още:
- И като излезете от управлението, ако обичате, обърнете се назад.
Намекваше за видеокамерата разположена над входа. За себе си той избра друго действие. "Ще му счупя главата". Имаше в предвид своя дежурен колега, дето изглежда толкова е бил впечатлен от титлата, чеу дори не е регистрирал посетителя, а направо му е посочил на коя врата да отиде. Сега юристът отново хвана дръжката й, но вече за да излезе. Не каза общоприетото "Довиждане", но не заяви и предупреждаващото, потискащо - "Ще се видим в съда". Което си беше далеч по-неприятно от всякаква етикеция за човешко общуване.

Цветко Маринов