автор: daro

Излез наяве мой скЪтан свят
да те видят, че не си измислен
и от локвата на разтопения ми знак
всеки да обича, повече обичан.
Благослови я знайната
и незнайната ръка,
и капката отдадена от пръста –
съхранена утринна роса
утолила знойната, напуканата жажда.
Под върха, в напрегнатите ми ръце
честит живота да издигна
над нехайната стена от плът...
да се спася от поредната окова
на окръглена морена от гранит...
И нека камъка да го приема
като сетното стъпало –
не като възмездна мощ.

О, върхове стаени в лира!
Ще престана да ви диря,
когато свободен от съдба
духа въздигнете ми в сила.