автор: krasinka

От домашна прежда мама елече ми оплете
да ми е топло и да не мръзна вече.
Казваше ми– да го пера във водичка хладка,
но радостта ми беше твърде кратка.

Бях щастлива и на седмото небе,
че моето елече стоеше ми добре.
В един злополучен ден се случи
от видяното в сърцето бодежи получих.

Щом отворих гардероба–
един нашественик ме гледаше със злоба.
Учуден–се беше ококорил...
Ах, каква беля ми беше сторил!

В криенето беше смел.
Нервите ми опъваше до краен предел.
Този молец не ме остави на мира
и елечето ми вълнено цялото бронира.

Изпробвах препарати разни,
но този нашественик не се подразни.
Как не му смачках фасона...
Дошъл е ред май на балтона.