автор: Solara

Бягат белите коне в заскреженото небе
Зноен дъх вихрушките оре
В мрак проблясват запотени гърбове
Пръски сняг копитата наплождат
Буйни гриви вятърът пробожда
Тихо сипеш тишина допрял лице
нейде в тъмното, до моето сърце
Протегни се, докосни душата
Тя е винаги за теб по детски свята
Като коректор грешките изтрива
Страда, гърчи се, но пак остава жива
Гонят се емоциите ни като коне
Пухкави снежинки се топят в нозе
Топло, хубаво е в твоите ръце
Недалече спи спокойно нашето дете