автор: sineva

Аз вече срещнах хора,
които от себе си все повече
се отдалечават...
Виждала съм как плачат
и вият в самота
и само едно скрибуцащо пиано,
им приглася с тъжни звуци,
които изведнъж угасват нямо.
И сънищата съм им чувала -
ръцете им са празни
и мислят, че на никого
не са му нужни.
Приятелю?!
Започни да учиш със самотата
да говориш!
Дори да сричаш отначало,
дори думите да са прегракнали.
Дори ако трябва съдбата
надолу да обърнеш,
но трябва с някого да си говориш!
Не гони от себе си живота -
пък може някой да те поздрави
и да се усмихне?!
И сам се защитавай,
ако времето те съди!
Ти си тук, все същия,
на същото място,
само духът ти е
с прекършени крила.
Избягай от обкръжението
на това замръзнало поле
и потърси музиката на деня!
Тогава, когато се събудиш,
от клонките на утрото
ще късаш чистия му дъх
и с него по небето
ще изпишеш:
,,живее ми се!,,