автор: Jenia

Обида... Болка... Ето как се случи...
Към твоето сърце не води път.
И моето държа под девет ключа,
та чувствата по-бързо да умрат.

Ледът сковал небето помежду ни
покрил е вече цялата земя.
И няма топъл полъх, липсват думи...
Светът от страх вовеки онемя.

Така банално на земята почва
навярно всеки леден период.
Когато за живота няма почва,
измръзва неразлистен всеки плод.

И в тази орисия безизходна
единствен Бог над нас ще се смили.
и с теб ще ни излъже благородно,
че другият ужасно го боли.

Че аз на сън говоря "Съжалявам..."
че ти нашепваш "Моля те, прости!"
Една лъжа, която ни спасява!
Та тя не е ли истина почти!

Ще вейне топлината ненадейно,
ледът от бял ще стане бледосин.
И ручей малък под леда ще грейне!
Как лесно е живота да спасим!