автор: lordly

- E-хе-й-й-й братчет, три години има-нема не си се вясвал – провикна се Ичо Пендарата, обърна се към кръчмарина, щракна с пръсти и повиши глас: - Хайде за всички по едно, той черпи!

Момчето влезе напето, засмяно, здрависа се, приседна на ъгъла на масата и все тъй засмяно си остана.
- Е-й-й-й, виждате ли го? С него бяхме кога изкопах гърнето. Ама той там не беше. Нали е младо...будала, заряза ме в дупката и айде надолу към вира. А там...що си мислите: на Гюзел Яна унуката, както я майка раждала.
Е-й-й-й момц-и-и-и, кой по-имане намери, аз ли дето ми потрошиха кокалите да го предам на държавата, или ей туй момче, дето в оня вир с двама момци, близнаци се сдоби?