автор: gadina_

Не щеш си короната? Тежка ти идвала?
Тъй да е! Тръгвай си - няма обидени!
Махаш си мантията, ставаш от трона…
Няма да мигам - не съм примадона!
Даже /да видиш каква съм добричка/
ще съм ти в помощ - ще скътам всичко.
Редом до тебе с усмивка ще крача
и няма да плача, няма да плача...
Ще чакам културно да се надживееш -
да хойкаш, да бройкаш, да се нащурееш.
Да чукнеш главата си няколко пъти,
че белким си дойде на място умът ти...
Адиос, амиго! Ти в моята приказка
днес не "покриваш" принца ми истински.
В полунощ ще си вече човек от масовката -
оставям ти спомен - крило и пантофката!