автор: meiia

Може би от словата се пука
всяка форма и става на прах,
търси вятърът своя пролука
през сърцето на нашия страх.

Може би се смаляват забрани
до калинкови точки и цвят.
И с желания страстни се храни
пиршеството на целия свят.

Може би светлината вибрира
върху пътя ми, който до днес
аз дори и сама не разбирам...
И съм все на погрешен адрес.

Може би от тъма изсветлявам-
светлината ме сресва с ръка.
Чак изчезвам от толкова бяло!
Може би съм си нужна така.