автор: veniamin

Забързани по изпотени улици
фучат таксита болножълтеникави
две просякини кашлят
под плешивите дървета
и ровят във оглозганите делници
а в паяжината от разстояния
оплетени се мятат дните ни
по дирите на черни котки
за бъдещето си гадаем

сънуваме се в сомнамбулно равновесие

и се събуждаме
от ежедневието си обесени